В българската история Х в. ще остане като време на небивал духовен подем, който нарежда България сред най-развитите в културно отношение средновековни държави. През този век се ражда и едно от най-забележителните социално-религиозни движения и учения - бо

Радикалните промени в стопанското, социалното и културното развитие на българите през 50-те и 60-те години на XIX в. създали реални предпоставки за преодоляване на стихийността и разпокъсаността в борбите срещу Високата пор-та. Тези нови тенденции намерил

Събитията в България през пролетта на 1876 г. имали съдбоносно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Жестокостта и ма-совите кланета, с които Априлското въстание било смазано, провокирали силна подкрепа за българите в цяла Европа. По същото

Промените, които настъпили през XVIII в. в Османската империя, не останали без последствия за живота на българския народ. Привидно статутът на българите се запазил такъв, какъвто той е бил и през предходните столетия. Но дълбоките социални и политически к

Неочакваната смърт на цар Симеон оставила недовършени големите му начинания. Планираният разгром на Византия и превземането на Константинопол не били по сметките на новия цар. В нарушение на традицията, на престола бил издигнат не първородният син на Сим

В независимата българска държава от векове действала развита система от църковни институции, които обхващали цялата й територия и нейното население. Те утвърждавали и поддържали вярата в християнския Бог и неговия човеколюбив Син, морално-етичните норми н

Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които зна

Гръцкото въстание от 1821 г. предизвикало поредното усложняване на отношенията между Русия и Турция и през 1828 г. между двете империи избухнал нов военен конфликт. Букурещките българи започнали да набират доброволци и с помощта на Георги Мамарчев, Милко

Хан Борис застанал начело на държавата в момент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константинопол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздора" били славяните, които двете средища еднакво настойчиво се стремели да привле

Южна България (без Софийското поле) е от-късната от възстановената българска държава по искане на Великобритания и Австро-Унгария с аргумента, че на юг от Балкана ще останат да живеят много гърци. Тези две Велики сили се опасяват от български излаз на Еге