Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

as

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

"Зимни вечери" е не само творчески връх в лириката на Смирненски, в него вируозът на мерената реч достига завидно единство между мисъл и чувство,изобразителност и изразителност...

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът "Приказка за стълбата" авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол.

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.