Трагизъм в поезията на Хр.Смирненски. Страданието и героизмът винаги вървят в непосредствена близост със смъртта. Никой наш поет не е отделил повече място на смъртта в своето творчество от Смирненски. Образът на смъртта - виждаме го да тегли...

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.

"Зимни вечери" е не само творчески връх в лириката на Смирненски, в него вируозът на мерената реч достига завидно единство между мисъл и чувство,изобразителност и изразителност...

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

План-конспект за построяване на тема........................