Стихотворението "Две души" е лирическа изповед в "аз" форма за неразрешимите противоречия в душевния свят на самотната личност...

Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото...

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението „Две души „ тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в „двойният пламък” на душевният му конфликт.”

Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона.

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Епохата на следосвобожденската литература насочва вниманието на "новите" творци към различни от досегашните проблеми. Народът е обсебен от мания за бързо и лесно забогатяване, а излъганите очаквания спрямо идеалистичната представа...

Сред Яворовите творби с особена художествена внушителност се откроява поемата "Две души". В нея е представено раздвоението на човешката душа и терзанията на лирическия Аз...

Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението "Две души " тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в "двойният пламък" на душевният му конфликт." Две души " е творба за непрестаннот