Кръговата композиция на повестта (войната обгражда разказа) внушава, че човешкото битие между Сътворението и Апокалипсиса е част от една тайна, която остава завинаги скрита.

Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта "Крадецът на праскови". Въпреки че Емилиян Станев ясно очертава контурите на драматични исторически събития, Първата и Втората световна война, повествователното действие има своя посока на худо

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

1.Елисавета- Елисавета е обзета от посоянни вътречни противоречия и колебания- дли ще намери силя и смелост да избяга от тъй омразната и колиба, или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота и. 2.Михаил 3.Иво Обретенович 4.Разказв

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

Писателят Емилян Станев е роден в Търново на 22.02.1907година. Той завършва гимназия във Враца като частен ученик,учи живопис в Художествената академия,а после следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1931 година за първи път печата...

Конфликтът се реализира заради сблъсъка на ценностните системи, а от друга страна е провокиран от противоречията между човек и време.

Литературноинтерпретативно съчинение за изпитанията пред универсалните човешки ценности във време на война.