Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

"Борба" е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото борческо отношение към света има тотална обхватност...

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

Има ли нужда съвременното общество от Донкихотовци? Да,има! Има нужда днес,ще има нужда утре и в бъдеще-във всички времена,защото борбата между злото и доброто е вечна.

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Заради пречките създадени от немското духовенство Кирил се налага да изпълни още една трудна задача, която му носи голяма слава – "борбата" с триезичниците.

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Като една истински патриотична, духовно извисена и свободолюбива личност, бунтовникът от стихотворението "На прощаване" поема пътя на борбата.

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."