Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е "осъдената душа"...

Събитията в романа визират около две десетилетия от втората половина на двадесетте години на 20 век до средата на четиридесеттe.

Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.

Като творец – изследовател на човешката душа, неговите романи очертават постепенното разширяване на обхвата на този проблем – Д. Димов върви от осъдените души до един цял осъден свят в романа "Тютюн"...

Роден е в Ловеч. Баща му е офицер и загива в Междусъюзническата война. Вторият му баща също е офицер, но по-късно е тютюнев експерт. Майка му е интелигентна и ексцентрична жена, с интерес към литературата.

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.

"Тютюн" – роман за границата между две епохи Проблемът за самоунищожението на силната личност в романа "Тютюн" Образния свят в романа "Тютюн"