Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално - освободителното културно и политическо движение ....

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век.

Мястото на одата “Паисий” в цикъла “Епопея на Забравените”

Бихме могли да наречем Вазовата „Епопея на забра­вените” пантеон на без­смъртните. В годините не­посредствено след Освобождението, когато „разчетът владей, не духът”, забравата бързо обгръща едни от най-светлите имена на националната ни история.

В произведението “Паисий” авторът разкрива Светогорецът като личност, която изменя представите на българите по време на петвековното турско робство чрез силата на словото и славните подвизи на българския народ в миналото.

Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници...

Паисий Хилендарски (1722-1773) "е човек написал най-значимата книга за цяла една епоха". Забележителна личност, която със своята малка книжка от 71 листа поставя началото на българската възрожденска литература...

С написването на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски поставя началото на Българското възраждане.Чрез осъзнаване на необходимостта от обществена активност и постигане на национална свобода той отстоява идеите на тази епоха...

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.