“Песен за човека” е безспорен връх във Вапцаровата лирика. Трудно някоя друга творба на поета може да й съперничи по въздейственост, универсална комуникативност и популярност.

Времевото противоречие между отминалостта на престъпните действия и тревогата за човешкия морал в новото време разкрива човешката нравственост.

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти.Диалогичната форма внушава у читателя усещане за истиност на разказваното,предава непосредствено звучене на текста.В разговора между дамата и лир.герой разпалено с

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.