Поезията на Ботев разкрива свят на възвишени идеали, в който борбата за високи стойности - лични и национални, заема централно място. Лирическият герой, юнакът, осмислил действителността...

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Жанрово Ботевата творба се определя като балада, тоест лиро – епична драматична творба с присъствие на фантастично- митологично в съдържанието и (Боян Ничев, "увод в южнославянския реализъм").

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...

В Ботевите елегии "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски" е разгърната основната тема за смъртта. В "Хаджи Димитър" смъртта е представена като саможертва,като подвиг в името на идеала,като безсмъртие...

Литературно интерпретативно съчинение...