С написването на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски поставя началото на Българското възраждане.Чрез осъзнаване на необходимостта от обществена активност и постигане на национална свобода той отстоява идеите на тази епоха...

Стил на поемата - тя носи печата на тържествено-приповдигнатия "одически" стил...........

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.

Есе за нуждата от положителен пример в днешния, лишен от духовност свят. Връщане към възрожденските идеали и стремления. Усещане за родното българско.

Експозиционна част, която очертава обстановката и портрета на Паисий. Тя го представя като обикновен средновековен монах. Водещ е мотивът за мрака ("тъмнини", "лампа жумеща"), който символизира епохата.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

"История славяноболгарская" не е художествен текст, но присъствието й в програмата по литература е задължително не само защото жанровият синкретизъм е характерен за значителна част от българската възрожденска литература, особено в нейното начало

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

Паисий. Мъж на около 40. Малко пегърбен, но това впечатление се създава главно от, това че трудно можеш да го видиш във време през което не е заровен в книгите. По лицето му има гъста брада върху която изпъкват живите му и дълбоки очи.

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете