Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Стъпаловидният стих графически изобразява слизането на човека от висотата на романтичните мечти до реалността на живота...

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор...

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.