Разказът започва с ретроспекция, като се показва градът след войната. Люцкан също е споменат. Утвърждава се идеята за преходния човек и непреходната човечност. Тези неща се превръщат в нравствена памет.........

Обществото ни е в дълг към хората с увреждания. Техният живот, тяхната болка, техните кратки мигове на радост и утвърждаване все още остават скрити за повечето от нас...

Когато представя войната, Йовков бяга от всякаква едностранчивост. Като цяло той осмисля войната като зло, но присъствието й в творчеството му включително и в "Последна радост" е многопланово...

Разказът “Песента на колелетата” от Йордан Йовков е включен в сборника, които първоначално се е наричал “Последна радост”, а по-късно е преименуван на “Песента на колелетата...

В далечната 1924 година при главния редактор на сп. "Детска радост" – Ран Босилек, идва млад мъж, който носи няколко свои стихотворения. Те са подписани с псевдонима Разцветников. Щом ги прочита, именитият писател разбира...

Общуването с другия може да донесе както радост на човека, така и може да изпълни живота му с много тъга, разочарования и усещане за самота и празнота...

Общуването с другия може да донесе както радост на човека, така и може да изпълни живота му с много тъга, разочарования и усещане за самота и празнота...

Живот чрез смъртта, раждане и умиране, радост и мъка, изкупление и грях – такъв е парадоксът на християнството, на болката и мъченичеството на кръста, което дава нов шанс на душите, откупува греховете чрез жертва и го показва чрез възкресение....

Войната в прозата на Йордан Йовков /Последна радост, Белите рози, Земляци/ ..

Ярък последовател на принципа "Красотата ще спаси света", Й. Йовков пише преди всичко за човека, за неговите нравствени и морални измерения. Романтик и мечтател по природа, идеалист и хуманист, писателят ...