Поетичният поглед на П.Р.Славейков в поемата "Изворът на белоногата" е насочен към родовия дух на българина към неговите нравствени "извори",формиращи голямата възрожденска мяра за личното достойнство на човека...

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Сравнение между източниците, които е ползвал Петко Славейков при написването на "Изворът на Белоногата" и фолклоризираните части на произведението...

ЛИС на тема Нравствената красота на Гергана

Пътят на текста е несъмнено не само път на завръщането, но е и път между мъжа и жената, между господаря и робинята, между извора и чешмата.

Творчеството на Петко Славейков,както и несъмненото му влияние в живота на българите след Освобождението, са превърнали образа му в светъл олтар, пред който всички се прекланяме. Пенчо Славейков не отстъпва на баща си ...

Творбата е създадена по нар.предание: "Помежду Ибича и Харманли на пътя има една чешма,която се казва Ак Балдър чешмеси".