Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Измеренията на конфликта, поставят в центъра на романовото действие не отделния индивид, а обществените отношения.Човекът е техен продукт според световъзприятието на Реализма...

Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан...

Следвайки идеите на Просвещението,Даниел Дефо създава роман,в който човекът и неговия разум са в центъра на художественото изображение."Робинзон Крузо" е не само интересен приключенски роман,но и носи дълбоки универсални послания,утвърждава моде

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите –

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът пред глобална хуманна катастрофа - резюме, философско есе.