Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво!...

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Нощ е – тъй хладна и спокойна. Вятърът тихо шепти, люшкайки нежно листата.

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.