Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...

Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

Поет на драматизма и раздвоението, "певец на нощта", най-лирическият творец в българската литература. С тези определения с право се титулува голямата личност, вечнотърсещата красивото и светлото душа...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Символизмът като направление се заражда през последната четвърт на XIX в., главно във Франция, Русия и Белгия, но освен там намира място в душите на много творци и от други западноевропейски страни...

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в българската литература....

Другата страна на селското битие е надеждата за по - добро. Тя настъпва рязко в яворовите герои. Този „лъч светлина“ идва с промяната на самия климат, чието състояние е много важно за спокойното прибиране....

Яворов внася нов мисловен и емоционален свят в българската поезия, участвайки в извисяването е до световно равнище. Той въвежда в нея дълбокия философски размисъл и психологическата вглъбеност....

Яворовата интимна лирика разкрива порива на поета към възвишена и чиста любов - копнеж по любимата и зов към душата й. Пример е стихотворението „Две хубави очи”, където любимата е абстрактен образ, образ идеал...