Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

Епос – епичните творби се опитват да създадат образ на времето, за което разказват. В тях има случки и събития. По-големите жанрови форми правят характеристика на цели епохи /романът "Под игото" , поемата "Кървава песен", мемоарите на

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

В темата се разглежда двубоят между Ахил и Хектор в двадесет и четвърта песен на Илиада...

В шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя.

В поемата "Илиада’ Омир разкрива събитията през последните 51 дена от Троянската воина. Целта на автора е да създаде представа за идеала за вожд и отношението на обикновените хора воини към света на воината , което е предтсавено във втора песен...

Първа и Втора песен на "Илиада" представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва бо­гата плячка...

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

Поемата "Песен за човека" гради своето виждане за човека, като разкрива как и извършилият злодеяние има право да се завърне към човешкото у себе си, а от друга страна, как заобикалящите го хора следва да възприемат и да отреагирват на неговото п