Урокът е въз основа на биографичен материал (подходящ в това отношение е предговорът на акад. Петър Динеков (Динеков 1968) към книга с избрани стихотворения от Багряна) и на изказвания на поетесата или на нейни съвременници по темата

Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения.

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

Съдържа на кратко популярни тези на "Потомка"- Елисавета Багряна,"Зимни вечери"- Христо Смирненски,"Дамата с рентгеновите очи"- Светослав Минков,"Песен за човека"- Никола Вапцаров,"Крадецът на праскови"- Е

Стихосбирката "Вечната и святата"(1927г.)представя за първи път в българската литература интимните преживявания, мислите и чувствата на жената-майка, съпруга и любима. В една странна хармония се съчетават стихията на любовта с тъгата по изминали

Поезията на Елисавета Багряна е изключително женска поезия - силно емоционална, едновременно и свързана с традицията, и бунтарска...

Векове наред българката е живяла на тази кръстопътна земя. И нейният дух е бил терзан от войните и кръстоносните походи...

В своето произведение "Потомка" Елисавета Багряна представя жената като потомка на своя род, търсеща и опазваща родовите ценности и повели. В стихотворението е разкрит образът на жената...

Стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - "вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя...