П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

Поезията на Пейо Яворов е израз на напрегнато и драматично творческо търсене на истината за човека. Тя разкрива екзистенциалния възглед за противоречивата и сложна участ на човека и битието и така изразява драмата на модерната душа...

Любовта в творчеството на Яворов често носи и страдание за лирическия "аз" , но той копнее, опиянява се от това страдание, защото неговата поривност е най-чистата и дълбока...

Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Де

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...

Съвременник на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов. Автор с много странна творческа съдба, която е белязана от резки обрати, тъй като през годините неговото творчество, а и самото му творческо присъствие в живота на българите е било оценявано...

Коментар па "любв" - "омраза" в стихотворението на Яворов "Стон" Стон /На Лора/ Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душ

План за час по литература върху роизведението на Пейо Яворов.