Въпреки че като ценност поезията на Димчо Дебелянов е най-непроблематичната в българската литературна история....

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието между идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата, в която се формира поетът, е белязана от продължителни в войни

Стихотворението поставя за решение мирогледни проблеми на личността – за дълга и любовта. Драматичният конфликт възниква от любовното чувство и мисълта за гражданския дълг като условие за достойна човешка изява...

Ако се замислим по-дълбоко върху значението на понятията добро, зло, любов, всъщност ще установим, че сме в състояние да дадем само битово определение на тези понятия, позовавайки се на примери от живота.

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Би било много опростено, ако се съгласим с твърдението ,че „Дервишово семе „ е красива и жестока приказка за любовта.

В общество на егоизъм, злост, скъперничество и поквара най- уязвими и деликатни са чувствата на синовна и родителска любов, на любовта между мъжа и жената. Героят на Балзак, дал заглавие на произведението, е уязвен в бащината си гордост..

За да разберем добре Крадеца на праскови е необходимо да се вгледаме добре в ситуацията разкрита в повестта.Нейн център безспорно е любовта между застаряващата полкивнишка жена Елисавета и сръбския военнопленник Иво Обретенович...

Разказва се за любовта, пламнала по време на Първата Световна война м/у Елисавета и Иво Обретеновеч.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.