Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.

Миланлото за ,което героят от елегията "Помниш ли, помниш ли ...’’ бленува , е утехата от мараяните дни на разочарование. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, стардащата личност изпитва носталгия по изгубеният свят на щастие...

Разказва се за чувствата и душевните терзания на лирическия герой в елегията "Скрити вопли".

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.

В него е описано за писателят, епохата, смисълът на заглавието, жанрови особености, нравствен проблем, конфликт, герой, сюжет и фабула, конпозиция.

Стихотворението ПИСМО интерпретира дълбоката връзка между лирическия човек и променящия се свят. То представя биографията на човека, живеещ във време на изпитания, на остър сблъсък между идеологиите, между политически пристрастни проекти за битие...

Димчо Дебелянов пише проза. В своите произведения ние ще открием уникалнато присъствие на тишината, тъмнината и майката...

В стихотворението "Помниш ли, помниш" на Димчо Дебелянов животът на лирическият герой е драматично раздвоен между миналото и настоящето, спомена и реалността. Връщането назад във времето е търсената опора след житейските разочарования...

Образът на човека в художествения свят на Димчо Дебелянов е в универсалните културни идентификации на скитника, самотника, който е на "нощта неверна верен син". Това е съдбата на несретника, който не може да се впише...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация. Противопоставя му гората, полето, градините и най-вече – силата на красотата и любовта...