Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение...

Петко Славейков (1827/8-1895) е най-представителната и най-разностранната фигура сред българските поети и книжовници от предосвобожденските десетилетия...

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие"...

П. П. Славейков чувства себе си за божие творение , което може да се радва на свободните си възприятия единствено когато е обърнал лице към прекрасната природа...

1.Автор – Пенчо Славейков 2. Жанр на творбата – Лирическа миниатюра

Кое е трациционното и кое модерното в битовите творби на Пенчо Славейков.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух.

Разностранната дейност на Петко Славейков оказва съществено влияние за приемането и осмислянето на неговото творчество.

В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.