Това е тема ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ-НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ БЪДЕ ПОЛЕЗНА-УСПЕХ!!!...

Никола Вапцаров живее и се оформя като творец в спорното, противоречиво време на "30-те години на миналия век.

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието между идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата, в която се формира поетът, е белязана от продължителни в войни

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Във все по-многобройните статии, размисли, спомени за поезията и цялостното творческо и личностно присъствие на Атанас Далчев в нашата литература и духовна култура темата за любовта в стиховете му, когато е засягана, остава в периферията на вниманието

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

Постоянният изследователски интерес към белязаните, различните, необикновените Йовкови герои неизбежно стига до мита Албена, разполага го на границата с други образи-митове...

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

Всичко, което е създал Иван Вазов, ни убеждава, че той вярва в своята величествена мисия на духовен водач на нацията, на народен трибун, вдъхновител и пророк.