Потомственият глас но волността ( съчинение разсъждение върху стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна ) Стихотворението "Потомка" е едно от стихотворенията от стихосбирката "Вечната и святата" на Елисавета Багряна. Тя

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

Образа на Елисавета от Повестта "Крадецът на праскови"

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.

Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения.

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.