Едва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо". Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече-на българския национален дух.

...в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време.

Поемата "Септември" на Гео Милев е най-представителната творба на българския експресионизъм. Тя се ражда под знака на протеста и възмущението от потушаването...

В българския културен и исторически живот националните епопеи се създават преди всичко през 80-те години на XIX век – това са "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов, цикълът "Епопея на забравените" и романът "Под игот

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.