Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.

В лириката си Вапцаров продължава вече познати, устойчиви теми в българската поезия - за бунта срещу социалната неправда, за постигането на обществена справедливост и духовна свобода на индивида...

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история-годините на Втората световна война ,когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното ,на възвишено-героичното и антихуманното

Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Роден на 24 ноември 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия...

Стихотворението представя диалогична ситуация, в която нереалното е въплътено в един от участниците в диалога(Фернандес), или по-точно в неговия сън. Но Фернандес не живее в съня, а е изобразен заедно със своя събеседник(Лори)...

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.