Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Жанрово Ботевата творба се определя като балада, тоест лиро – епична драматична творба с присъствие на фантастично- митологично в съдържанието и (Боян Ничев, "увод в южнославянския реализъм").

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

В сурово сдържания стил на досегашния изказ няма нито едно по-меко, по-нежно - да не говорим за разнежващо - определение. И когато в шестата строфа то най-сетне се появява, мъжки овладяваната мъка и нежност се разлива в него с удвоена сила.

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Стихотворения - Майце си, Към брата си, Делба, До моето първо либе, Хаджи Димитър–балада, Обесването на В.Левски - елегия, Моята молитва, Борба, Патриот, Гергьовден, В механата, Елегия, Поеми – На прощаване, Хайдути...

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са оп