Красивата легенда за гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков...

Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

Петко Рачев Славейков издава своята поема „Изворът на белоногата” през 70-те години на XIX век, когато въпреки вече поставените основи на духовно пробуждане у обикновения човек все още липсва вътрешният порив, който би го довел до свободата...

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

ЛИС върху образът на Гергана от “Изворът на белоногата” на Петко Р. Славейков.

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка..