Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Есе по мотиви от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски.

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие

Съдържа на кратко популярни тези на "Потомка"- Елисавета Багряна,"Зимни вечери"- Христо Смирненски,"Дамата с рентгеновите очи"- Светослав Минков,"Песен за човека"- Никола Вапцаров,"Крадецът на праскови"- Е

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува....

Всички спомени за Христо Смирненски са изпълнени с обич към личността и творчеството му. С една и съща лекота се е движел сред хората, установявал е познанства и контакти, с каквато е и пишел...

Цикълът "Зимни вечери" на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град...

"Готовност на личността да жертвува собствените си интереси за благото на другите" Иисус, Патриарх Евтимий, Васил Левски, Гоце Делчев, Христо Ботев, Д.Дебелянов, Г.Милев, Хр.Смирненски, Н.Вапцаров. За алтруизма в нашата история и литература и за

Поезията на Христо Смирненски се откроява с излъчването на възторжена младост и очарование, със състраданието към угнетените човешки същества...

Христо Смирненски пише през 20-те години на ХХ век, когато на преден план е следвоенната криза. Авторът твори в направлението постсимволизъм (след символизма). Постсимволизма се характеризира с появата на нов герой - колективния, символизиращ масите...