Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...