Димчо Дебелянов ,,Черна песен''..........

Елегията "Скрити вопли", в която копнежът по бащината къща е така завладяващ, че слага отпечатък върху цялата Дебелянова поезия. В скръбно приглушената мелодия на стиха се очертава копнеещата за майчина ласка и утеха душа на поета....

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. За роденият на

За разлика от Яворов, той е бил здраво и жизнерадостно и обичано дете. За това и детството се превръща в онзи светъл дом на миналото, към който зрелият човек винаги ще се връща.....

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство.

Анализ на стихотворението на Димчо Дебелянов - "Помниш ли, помниш ли..."...

В елегиите на Димчо Дебелянов индивидуалните, родовите и универсалните ценности се намират във взаимовръзка. Отправна точка е родовото чувство, изкушаващо лирическия говорител да предприеме пътуване към сакралното пространство на дома.

В него е описано за писателят, епохата, смисълът на заглавието, жанрови особености, нравствен проблем, конфликт, герой, сюжет и фабула, конпозиция.

Димчо Дебелянов пише проза. В своите произведения ние ще открием уникалнато присъствие на тишината, тъмнината и майката...

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спомен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта.