В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

Творческката история – Вазов започва да пише "Немили – Недраги" през 1882г. в Пловдив.Публикува я през 1891г.

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов пресъздава мъченическия живот и възвишените идеали на българските революционери-емигранти.

Съчинение-разсъждение по първа и втора част от разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото препредава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Като свидетел на няколко войни, като патриот и гражданин, с прозата си за войната Вазов заявява и личната си позиция по този въпрос. Типичен пример е разказа "Иде ли?", разказ, роден от срещата на човека с жестоката война.

Жизнен и творчески път: "Отечество любезно, как хубаво си ти!", "Българският език"; Темата за родното и формирането на националния космос в поезията на Иван Вазов.