Литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, "Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна.

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

"Дервишово семе", "Преди да се родя ", "Скрити Вопли", "Потомка" и т.н.

Съдържа на кратко популярни тези на "Потомка"- Елисавета Багряна,"Зимни вечери"- Христо Смирненски,"Дамата с рентгеновите очи"- Светослав Минков,"Песен за човека"- Никола Вапцаров,"Крадецът на праскови"- Е

Стихосбирката "Вечната и святата"(1927г.)представя за първи път в българската литература интимните преживявания, мислите и чувствата на жената-майка, съпруга и любима. В една странна хармония се съчетават стихията на любовта с тъгата по изминали

Кратък анализ на "Дервишово семе", "Преди да се родя", "Скрити вопли", "Потомка" ...

1.Жанрова определеност - Стихотворението е изградено като изповед,в която се долавят най-съкровените размисли, тревоги и мечти на лирическата героиня...

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

Лирическата героиня категорично отрича познатите белези на традицията -тя няма спомени за предците си, те са някъде далеч в миналото, непознати и незнайни, и като че ли нямат нищо общо с нейния живот....

Елисавета Багряна успява да наложи образа на жената – освободена от патриархалните норми, търсеща свободата, способна да изрази себе си и да наложи своя образ като силен и равноправен...