В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги", Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придав

В „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива нерадостния, изпълнен с мъки и неволи, емигрантски живот на хъшовете в Браила. Речта на Странджата е като утеха за изстрадалите души на българите патриоти, измъчени от лишенията и страданията, които изпитват в чуждат

Есе на Иван Вазов - “България цяла сега нази гледа…”- “Опълченците на Шипка”...

В цялото си творчество – лирика и проза – патриархът на българската литература Иван Вазов е свързан с темата за България – българска история, българска природа, български език.

Всяка национална литературна творба задължително изгражда своите герои – светци, отдали живота си в името на най – висшия идеал – борбата за свобода за своята родина.

Особено ,,странно обаяние за Иван Вазов има Рила планина която му разкрива сякаш един друг свят.............

Всяко време ражда своите герои - доблестни народни синове, чието величие се изразява в саможертвата за свят идеал. Вълнуващ художествен документ за съдбата на достойните българи

Епохата, която пресъздава одата, е навечерието на Освобождението, когато революционният дух и жаждата за свобода са основна цел и смисъл в живота на българите....