Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Неслучайно Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Основна цел - да се докаже аргументирано, че основна тема в творчеството на народния поет е темата за България, за Родината. Да се проследи как жизненият и творческият път на Вазов имат една цел - служба на Отечеството, разбрана като поетическо...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси

Разочарован от своите съвременници, Вазов използва за герой на текста един слепец, който познава само робството.