Желанието да бъдеш себе си и отговорността пред другия. Всеки човек всъщност е уникален сам по себе си, както на външен вид, така и по характер, начин на мислене ние се различаваме един от друг...

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

“Да бъдеш или да не бъдеш?”- това е въпросът...

Проблемите на съвременния тийнеиджър са многобройни - отношенията с родителите, с приятелите, училището и техните изпитания там. Същевременно в тази възраст срещаш първата си любов, за пръв път трудът се увенчава с успех...

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

Първо, струва ми се, че максимата звучи по-добре, не точно така, а по начина, по който съм я написал в заглавието на есето: За да бъдеш самият себе си, трябва постоянно да се променяш!

Любовта в Яворовото стихотворение

Историята разказва много сюжети за различаващите се, отличаващите се от общността хора и тяхната съдба.

Понятието свобода е многозначно, всеки един от нас може да даде различно определение за "свободата", за едни тя може да е изцяло душевна, а за други избор...

"Хамлет" е най-трагичната от трагичните Шекспирови пиеси. В нея има много разочарование, горчивина, много трагизъм и песимизъм. Но песимизъм, който не води до отчаяние, а е мъжествен протест и зов за борба срещу " морето от бедствия"..