Стихотворението "Не те измести никой" на Елисавета Багряна е част от "Боянски цикъл". Други стихотворения от този цикъл са "Вечер", "Говоря с тебе", "Върхът". Всички те са породени от болката по смъртта на
Стихотворението “Моята песен” е включено в цикъла “Бретан”, с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – “Вечната и святата” (1927г.)...
Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.
Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения и се устреми към неизследвани...
Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения.
Елисавета Багряна пресъздава в стихотворението "вечната” образа на жената – създаваща и съхраняваща тайнството на живота. Заглавието отвежда към мотива за прераждането на човешката същност, за унаследяването на родовата памет...
Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...