П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Яворов твори в епоха на назабогатяване и обединяване на човека, у нас епоха, в която нов морал и нравственост изместват остарелите патриархални заимоотношения. Темата за промяната живота и духа на човека вълнува Яворов и той предчувствено ...

Яворов - литературен портрет

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

След Христо Ботев Яворов е най-яркият, най-талантливият и вътрешно най-неизчерпаем поет в нашата литература. Сродни по творческа изключителност Ботев...

Тема и идея- Разгръща темата за страданието в битието на селянина и извежда идеята за обречеността на човека, подвластен на неведоми ирационални сили,обобщени във финала като "вечното зло"...

Важна е реалността - стената, раз-деляща лирическия A3 от хората, отчуждението, превърнало самотния човек 6 трагична жертва: Ледена стена - под нея съм роден. Стъклена стена - отвред съм обграден. Хладната стена - замръзва моя дух. Вечната стена..