Това е моето есе на тема Любовта, омразата, отмъщението и възмездието да бъдеш себе си - Дервишово семе.

Любовта е част от хората и обществата от горе-долу времето, когато сме започнали да съществуваме. Така е и в поезията любовта е част от нея от самото и начало, срещана в различни..

Свобода, свобода и пак свобода! За всеки един от нас тя има различно значение.Но дали това означава да знаем какво е да си свободен?...

"’Ще бъдеш в бяло’’ е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог...

В поезията на Яворов „говори” модерната душа – двойнствена и страдаща, скептична и молеща се, но винаги неспокойна, все търсеща. подвластна на самотата и раздвоението, тази душа е подвластна и на любовта....

Да бъдеш човек - това може би е най-трудната цел в този напрегнат живот. Човекът е единственото същество, което има предимството да има всички чувства, но да не ги използва....

Трагичното е доминиращо в Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост....

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

Много могат да бъдат отправните точки към интимната лирика на Яворов, белязана да се приема като психологически портрет на една трагична по светоусеща¬нето си личност...

Да бъдеш, а не да изглеждаш – това е един доста съвременен казус. В модерния свят, в който живеем, масата хора е завладяна от модата, еднаквите маниери и интереси, което прави младото поколение скучно и еднотипно...