В поезията на Яворов „говори” модерната душа – двойнствена и страдаща, скептична и молеща се, но винаги неспокойна, все търсеща. подвластна на самотата и раздвоението, тази душа е подвластна и на любовта....

Да бъдеш човек - това може би е най-трудната цел в този напрегнат живот. Човекът е единственото същество, което има предимството да има всички чувства, но да не ги използва....

Трагичното е доминиращо в Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост....

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

Много могат да бъдат отправните точки към интимната лирика на Яворов, белязана да се приема като психологически портрет на една трагична по светоусеща¬нето си личност...

Да бъдеш, а не да изглеждаш – това е един доста съвременен казус. В модерния свят, в който живеем, масата хора е завладяна от модата, еднаквите маниери и интереси, което прави младото поколение скучно и еднотипно...

Зад красотата на вечните идеали- семейството, любовта, приятелството и други подобни, се крие не толкова красивата, но също толкова възвишената истина. И само който познава тези ценности и идеали знае, че „да бъдеш” е да бъдеш себе си сред тези, които оби

Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия не защото героите умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение.

Понятието свобода е многозначно, всеки един от нас може да даде различно определение за "свободата", за едни тя може да е изцяло душевна, а за други избор...

"Хамлет" е най-трагичната от трагичните Шекспирови пиеси. В нея има много разочарование, горчивина, много трагизъм и песимизъм. Но песимизъм, който не води до отчаяние, а е мъжествен протест и зов за борба срещу " морето от бедствия"..