На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник.

П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност,богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.

Текстът има за цел да се анализират основните проблеми, теми и мотиви в "Сенки", както и да се разгледа въпросът за живота и любовта, представена като две сенки...

Говорейки за поезията на П. К. Яворов, човек неизбежно се оказва изправен пред проблема за страданието - непреодолимо, непредотвратимо;

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Поетичният свят на Яворовата лирика изповядва дълбоко потиснатите човешки преживявания. Тя е психологична и дълбоко интимна...

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.