Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина...

Всеки истински поет до днес е пророчествувал за своята съдба. В произведенията на всеки истински поет стоят записани, като думи на орисниците, тайнствените слова на неговата гибел.

Емоционалните терзания на Яворов носят раздвоението на духовните му устреми. Твърде често душата е в съзерцателен унес след преживяна криза.

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.

Ciss mol" се утвърждава като творба, в която Славейков утвърждава необходимостта от присъствието на идеал в живота на хората, техния стремеж за постигането му, което ги характеризира като благословени с божествено прозрени...

Диалогът, като същностен белег на универсален езиков контакт между поколения, епохи и култури, е реален израз на посланията, отправени от Яворовата драматургия към първоизворите на античния театър и драма, към модерната душевност на съвременника.

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Темата за любовта е една от основните в поезията на Пейо Яворов. Концепцията на поета за нея е, че любовта отминава с времето, а времето няма власт само над неизживяната любов.

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...