Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

В повестта си "Едип цар", Софокъл представя образът на един герой, изпълнен с трагическо страдание и вина, герой който извървява дълъг път, опитвайки се да избяга от съдбата си. В последствие обаче, той се сблъсква с несъизмерими трудности...

В драмата "Антигона" на Софокъл по неповторим начин се преплитат трагичното, оптимистичното и прекрасното. Трагизмът е породен от смъртта на героинята - едно момиче...

Софокъл е бележит старогръцки поет, допринесъл с много новости в театъра и драмата. Творчеството му е естетически връх в развитието на древногръцката класика. Поемата на Софокъл "Едип цар" е много емоционално произведение...

Едип Цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности...

Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.

В трагедията "Едип Цар" на Софокъл е описана една истинска човешка трагедия, в корените на която стои бог Аполон, който за да покаже недоволството си и за да наложи своята воля предизвиква епидемий и безплодие в град Тива.

Драмата възниква в дълбока древност – V в. пр. Хр., европейската драма се заражда в Гърция. Епохата, в която възниква драмата, се отличава с бурно развитие на демокрацията, а именно времето под управлението на Перикъл, което било златен век за Гърция...

Устремът на древногръцките герои към по-висока нравственост, роден не от божествената, а от човешката представа за грозно и прекрасно, опре­деля мярата за красиво страдание на хора и богове в драматургията на Со­фокъл.

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция пробле­ма за човека и съдбата.