Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 Април 1893г. в град София. Завършва гимназия в София, а след това учителства в село Афтане (днешно Недялско)...

За да разберем добре Крадеца на праскови е необходимо да се вгледаме добре в ситуацията разкрита в повестта.Нейн център безспорно е любовта между застаряващата полкивнишка жена Елисавета и сръбския военнопленник Иво Обретенович...

В българската литература жената е разкрита като майка и като стожер на духовността в дома. Тя олицетворява връзката в семейството. Именно това сплотява двете различни жени в произведенията на Блага Димитрова и Елисавета Багряна...

Големият принос на Багряна в нашата лирика, както отбелязва един от първите ù и най-проникновени критици Иван Мешеков, е в разкриването на "типа жена на крайности и противоположности...

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

От другата страна ведата - бродница е персонаж, който извежда в страни от коловози на живота, разбиран като традиция,спокойствие , установен ред, послушание. Ведата е винаги другата, различната и поради това е самотната, кукувицата...

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...