И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.

Поемата “Градушка” е една от най-значителните му творби. Значимостта на произведението се определя от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на селянина през 90-те години – жертва на социалните злини и природните стихии.

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

Стихотворението „Две хубави очи” е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

Литературно-интерпретативно съчинение за повестта "Преди да се родя" на Ивайло Петров.

Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер.

По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис "Декамерон" се появява "като гръм от ясно небе".

Разказът “Албена” е вписан в една от представителните Йовкови творби – произведенията от “Вечери в Антимовския хан” (1928г.) създават очарователен фикционален свят, възкресяват тукашното село и тукашния човек, каквито са във въображението на писател