Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Оноре дьо Балзак принадлежи към направлението на реализма и на натуралистичната школа.

Създаването и опознаването нс собствената писменост важен период в живота на всеки народ. Това е така и за българите – те имат възможност да проследят "раждането " на тяхната книжнина...

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя" заема особ

Речта на Странджата и нейният отзвук в сърцата на хъшовете в повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов...

В поетична форма "Проглас към евангелието" доказва колко голямо е значението на християнската вяра ,на словото и писмеността на роден език...

В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...