Съчинение разсъждение върху стихотворението "На прощаване в 1868 година"от Хр. Ботев

Величието на Ниагара ("До Чикаго и назад" на Алеко Константинов)

Има думи по силни от вятъра, има неща по - скъпи и родни, но няма нищо по - ценно и няма да има от приятелите. Приятелите те са всичко за един човек............

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

В романа на Сервантес главните герой, Дон Кихот и Санчо Панса, чрез своите противоположни образи пробуждат едновременно смях и съчувствие у читателя.

В "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.

Току-що стъпил на чуждата земя, Алеко е приятно изненадан, но при описанието на грандиозността, чудните гледки и индустриалния прогрес, пътеписецът включва и представянето на американската личност- мълчалива, студена, пропита с егоизъм и себелюбие.

Съчинение разсъждение върху пета глава от повестта "Немили-недраги".

Стихотворението е написано през 1882г. в Хисар и издадено през 1884г. в стихосбирката "Поля и гори".