Стиховете му за революцията са възторжени и патетични. Те не са стихове за революцията в действие, а стихове на мечтата за революционна промяна на несправедливия свят.

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Трудно е да се определи докъде се простира безумието на рацаря и къде,кога и как виждаме добрия, човешкия, мъдрия Алонсо такъв, какъвто е бил преди да му дойде фантастичната идея да възвеличи името си с легендарни подвизи, защото и в безумието си...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

Проблемът за слепотата в разказа "Дядо Йоцо гледа" е художествен израз на контрастния "поглед" към следосвобожденската епоха на автор и герои...

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "Антигона".

В повестта "Преди да се родя" централно място заема родовият патриархален свят на самия разказвач. Ценностите на човека и света, в който живее, иронично са преобърнати и подложени на присмех от съвременна гледна точка...

Съчинението разглежда проблема за самотата и необходимостта от взаимност в отношенията между двама души, загубили най-близките си хора, но копнеещи за спътник в живота...

Бездуховността на Нено и Неновица води до тяхната пълна разруха.......

Образът на града присъства трайно в поезията на Смирненски не само като географско и жизнено пространство, но и като символ на социалните конфликти и контрасти и символ на жестокост и безсърдечие...