В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

Сборникът с "невероятните разкази за един съвременен българин" започва с кратко въведение, в което героят се ...преоблича. Премененият Бай Ганьо е ни повече, ни по-малко "цял европеец" - така единогласно твърдят "всички".

Онова, до което Далчев достига, но не иска да види, не е ли абдикацията от езика и литературата, отричането от Библиотеката, която е в опозиция с природата, естеството, автентичността?

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото, а образът на мъглата-"сивата мъгла" придава смисъла за нещастие и неяснота.

Общоизвестна и банализирана от повторение истина е, че в поезията на Дебелянов споменът е основна реалност, водещ импулс, определящо тематично и емоционално-психологическо ядро.

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Самото заглавие говори за нещо силно и непостоянно, точно като вятъра. днес го има, утре не, затова и хората казват "вятър работа".

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.